Топ-100
Back

ⓘ Компютърна памет. Компютърната памет в компютрите е средата за съхранение на обработваните данни в течение на определено време. Притежава йерархична структура и ..



Компютърна памет
                                     

ⓘ Компютърна памет

Компютърната памет в компютрите е средата за съхранение на обработваните данни в течение на определено време. Притежава йерархична структура и обикновено е съставена от няколко запаметяващи устройства с различни характеристики.

Основната задача на компютърната памет е да съхранява информация, получена в резултат на външно въздействие и представена в подходящ вид. В случая на двоично представяне това означава записване на две състояния – 0 и 1 и може да се онагледи със състоянието "включено/изключено" на ключ или реле. За управление на паметта се въвежда вътрешна организация, като тя се разделя на участъци клетки на английски: memory cell с определен размер дължина или разредност и адрес пореден номер, и към тях се отправят команди от процесора. Достъпът до паметта се осъществява от специални механизми, които могат да четат и записват.

Съществуват различни видове компютърна памет и класификацията ѝ се прави според нейната функционалност, като включва освен нейната физическата реализация, така и структурата от данни, която в повечето случаи се реализира програмно. Запаметяващите устройства имат различна класификация.

                                     

1. История

Вътрешната памет в първите машини е изработена от електронни лампи. Най-ранният тип вакуумни лампи, запълнени с живачни пари, наречени "закъснителни линии", в които се използва ефектът на забавяне на акустичните сигнали, затова този тип памет се нарича акустична. Информацията се кодира като последователност от импулси и се преобразува от звуков в електрически сигнал с помощта на кварцови кристали. Такава памет има само едно измерение и е използвана в EDSAC, SEAC, ACE и EDVAC. Недостатък на този тип памет е последователният достъп и дългото време, необходимо да извличане на инструкциите. В опит да се минимизира това време се налага специален вид програмиране на английски: optimum coding. В друг вариант се използва двумерна електростатична памет на основата на електронно-лъчеви тръби на Уилямс – например в Манчестърските компютри. Тя дава възможност за съхранение на повече информация и по-важното – за произволен достъп до всяка клетка, т.е. предшественик е на днешната памет с произволен достъп.

Докато първите памети функционират с електрически импулси, много по-перспективен се оказва магнитният запис на информация. Първите успешни опити за разработване на магнитна памет са барабанните памети, които съхраняват информацията като намагнитени области върху метален цилиндър барабан. Изобретението е на Густав Тошек от Австрия от 1932, но според други автори принос има и Екерт Магнитните барабани се използват като компютърна памет няколко десетилетия докъм 1960-те.

Основна характеристика на американската UNIVAC 1951 е включването на новооткрития вид памет с магнитна лента и високоскоростно записващо устройство за постоянно съхранение. Магнитните ленти все още се използват като средство за съхранение на големи обеми от данни. Магнитните барабани и ленти обаче са памет с последователен достъп и са твърде бавни.

Най-важни последици за усъвършенстване на компютърната памет има разработката на американците Форестър и Ванг, които през 1940-те независимо един от друг изследват ефекта на хистерезис при намагнитване и размагнитване на триизмерни матрици от магнитни материали. Тази триизмерна конструкция позволява произволен достъп до възлите на матрицата. През 1950 въз основа на техните резултати започва индустриално производство на памет с магнитна сърцевина феритна памет. Тя е надеждна, относително евтина, има висок капацитет и дълго време на живот. През следващите години феритната памет започва да измества другите форми и преобладава като компютърна памет до средата на 1970-те.

През 1952 IBM представя IBM 701, първа машина от успешната им серия 700/7000 и първият мощен компютър. IBM 704 1954 използва феритна памет и се превръща в образец за всички големи машини.

През 1953 г. IBM създава твърди дискове за компютъра RAMAC – технология, комбинираща предимствата на феритната памет и на магнитния барабан. Те имат 50 магнитни плочи с диаметър 60 cm с общ капацитет 5 MB. Скоростта на въртене на плочите тогава е само 120 rpm, което означава средна скорост на достъп около 1 секунда.

Истинският напредък обаче идва с полупроводниковите памети, изпълнени като матрици от отделни клетки. Днес когато се говори за компютърна памет, се подразбира преди всичко паметта с произволен достъп RAM.

Free and no ads
no need to download or install

Pino - logical board game which is based on tactics and strategy. In general this is a remix of chess, checkers and corners. The game develops imagination, concentration, teaches how to solve tasks, plan their own actions and of course to think logically. It does not matter how much pieces you have, the main thing is how they are placement!

online intellectual game →