Топ-100
Back

ⓘ Епистемологията е разклонение на философията, занимаващо се с произхода, обхвата и особеностите на познанието. Терминът епистемология се употребява в англоезичн ..



Епистемология
                                     

ⓘ Епистемология

Епистемологията е разклонение на философията, занимаващо се с произхода, обхвата и особеностите на познанието. Терминът "епистемология" се употребява в англоезичната, по-рядко във френско- и немскоезичната философия. Въвеждането му се приписва на философа Джеймс Фредерик Ферие, който разделя философията на онтология и епистемология.

"Епистемология" буквално означава "наука за познанието". "Епистемологията изследва как опознаваме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко можем да припишем достоверност на това наше познание."

Епистемологията вербализира мисълта, че знаем нещо като аргументираме и обусловим именно онова, което твърдим, че знаем. Епистемологията не трябва да се бърка с изследванията върху познанието на психологията, макар че и тя се занимава, но далеч по-небрежно, с механизмите на познанието.

                                     

1. Етимология

Епистемология произлиза от гръцки. Терминът е въведен и се използва преди всичко в англо-американската философия от 20 век. Близък до него е терминът "гносеология" от на старогръцки: γνῶσις – "знание" и на старогръцки: λόγος – "учение, наука", въведен и използван от немските философи през 18 век. Например в Русия през 19 и началото на 20 век преобладава вторият термин, а от средата на 20 в – първият. Това заместване обаче не е съвсем коректно, тъй като гносеологията си остава теория на познанието, отговаряща на въпроса: как познаваме света, как учим? Епистемологическата постановка на същия въпрос премества акцента от възможностите и закономерностите на познанието към естеството и същността на знанието: какво е знанието? как е устроено?

                                     

2. Основни проблеми на епистемологията

  • Проблемът за истината
  • Истина и смисъл
  • Същност на познанието
  • Принципи на познанието
  • Специфика и критерии за научно познание.
  • Разбиране и обяснение
  • Емпирично и теоретично познание.
  • Структура и форми на опита
  • Вяра интуиция и знание
  • Проблемът за метода
  • Форми на познанието:
                                     

3. Понятия и въпроси

  • познание
  • разум
  • Понятия
  • Знание
  • съзнание
  • разсъдък
  • чувство
  • истина
  • Отговорите на този въпрос са различни в различните философски течения
  • скептицизъм – опознаваме света само феноменално, а познаваемостта на истинския свят е проблематична.
  • Основен въпрос – познаваем ли е светът по принцип?
  • агностицизъм – светът е непознаваем по принцип, човек не го опознава, а строи виртуален свят въз основа на своите възприятия.
  • солипсизъм – реално съществувам само аз, всичко останало е плод на моята фантазия, няма какво да познавам, освен да познавам себе си.
  • гносеологически оптимизъм – светът е познаваем, познанието няма граници, необходими са само време и средства.
                                     

4.1. История Теорията на познанието през Античността

Един от първите, които се занимават с проблема за знанието, е Парменид. Една от основните тези във философията му е принципната разлика между мисленето и чувственото, между умозримия свят и чувствено познаваемия свят. Мисленето, интелектът и съответният му умозрим свят съответстват на битието, което е единно, вечно, неподвижно, еднородно, неделимо и завършено – за боговете няма нито минало, нито бъдеще, а само днес. Термините "минало" и "бъдеще" предполагат, че битието е ограничено във времето, че то възниква и загива, затова и са неприложими спрямо него. Битието е вселенската целокупност, всичко което съществува и съществуването изобщо. В същото време чувственото, или сетивното познание води до разбиране за привидно текучество, затова и е несъвършено. Парменид дава едно от първите определения на идеята за тъждество между битие и мислене: "да мислиш и да бъдеш е едно и също" перифразирано столетия по-късно от Рене Декарт; "Мисълта и това, към което е насочена, са едно и също". Освен това Парменид прави разлика между истина и мнение. Истина – това е знание за битието, затова нейните главни критерии са непротиворечивост, постоянство и вечност.

Сократ разработва един от първите методи на познанието – диалектиката – или изясняване на идеите чрез диалог. Истината тук се проявява като консенсус. Една от най-известните му фрази е "Аз знам, че нищо не знам".

Платон смята, че знанията, които хората придобиват през живота си, са спомени за вече съществуващо знание в душата на човека знания. В един от диалозите си с Теетет, на английски: Theaetetus ; на гръцки: Θεαίτητος Платон 427 – 347 пр.н.е. разглежда по-подробно въпроса за естеството на знанието. Диалогът описва как Евклид от Мегара разказва на свой приятел, че преди много години е записал онова, което Сократ му е разказвал за разговорите си с младия тогава Теетет, който впоследствие става известен гръцки математик.

Аристотел 384 – 322 пр.н.е. разделя човешкото знание на три вида – теоретично обхваща това, което днес наричаме "наука", техническо обхваща занаятите и изкуствата и практическо знание обхваща сферата на морала и политиката. В съответствие с това разделение той говори и за три вида науки epistemai – теоретически, технически и практически. Целта на теоретическите науки е знанието заради самото знание. Целта на техническите науки е създаването на красиви и полезни предмети. Целта на практическите науки е постигането на доброто за индивида сферата на морала и за обществото сферата на политиката. Той поставя основите на рационализма, като разработва нов метод за познание – логика.



                                     

4.2. История Част от теологията: Теорията на познанието през Средновековието

Европейската средновековна философия разглежда знанието като благодат предоставена от Бога. Бог разкрива себе си в сътворението и в откровението, затова епистемологията се превръща в херменевтика – изкуство на тълкуване на Библията. Ориген разработва учението за трите нива на разбирането. Схоластите разработват концепцията за дедуктивния начин на получаване на знания.

                                     

4.3. История Теорията на познанието през ранното Ново време

В ранната модерна философия се осъществява т.н. гносеологичен обрат т.е. въпросите на познанието се превръщат в централна тема за философията. Тук си съперничат традициите на рационалното мислене на Рене Декарт, Спиноза и Готфрид Вилхелм фон Лайбниц и емпиризма на. Рационализмът продължава схоластическата традиция на дедуктивното познание, а емпиризмът утвърждава, че всякое знание произхожда от опита.

Рене Декарт 1596 – 1650 прави опит да създаде безупречен познавателен модел, който да даде основа за бъдещо развитие – "сигурни и прости правила, такива че всички, които строго се придържат към тях, никога няма да нарекат лъжата – истина и без безрезултатни усилия ще стигнат до истинното познание за това, което е познаваемо". Според Декарт сетивата и изобщо емпиричното познание, изградено върху тях, заблуждават. Емпиричното познание и точните науки, изградени на неговата база, са колкото полезни, толкова и вредни. Материалната действителност съществува, но тя е недостъпна за опита. Затова и цялата тежест на познанието пада върху ума, интелекта, който единствен е способен да разграничи истинното от неистинното. Знаменитото "Cogito ergo sum" изразява най-точно гносеологичния подход на Декарт като философ.

Гносеологичният идеал на Декарт е интуитивното познание на всички вродени истини – всеобщите и необходимите. Способността за познание според Декарт е вложена у човека от самия Бог и присъства като "вродени принципи и идеи", т.е. знанията, които са единни и всеобщи. Класическите мисловни процеси Декарт дефинира като "интуиция" и "дедукция". Под интуиция се разбират усилията на ума, в крайна сметка водещи към познанието на единното и на Бога. Тя е знание умствено и непосредствено. Дедукцията е логически извод и по необходимост произтича от предпоставките. Тя е знание опосредствено. Тя е елементарна – следвайки обратния път, тя ни дава познание за феномените, присъстващи в сетивния свят. Индукцията и дедукцията са средство за интуитивно познание.

Джордж Бъркли 1685 – 1753 е един от видните представители на класическия идеализъм. Според него всичко съществуващо е комплекс от идеи, които сами по себе си са непроменливи, неактивни, единствено духът е този, който може да борави с тях и да създава многообразието на видимите явления. Оттук видимата природа се схваща като дейност и проява на духа и съзнанието и няма независимо битие извън тях – следователно материалното и външното не може да бъде познато извън опита, който обаче е субективен. Самият комплекс от идеи, доколкото е познаваем и споделен, се крепи на възприятието на Световния Дух в случая – синоним на Бога. Извън това възприятие съществуват отделни духове, които възприемат едно или друго материално или нематериално явление.

Във философията на Имануел Кант 1724 – 1804 се поставя въпросът за предпоставките на знанието, като априорните форми на познанието, които обуславят и определят възможността за всеки опит и организират оформят емпирическото познание се наричат трансцендентни и именно те са основни за познанието.

В Хегеловата интерпретация цялото поле от проблеми на познанието е покрито от логиката напълно и изцяло, без ирационален остатък, като не оставя нищо извън границите си – нито образите на съзерцанието, нито образите на фантазията. Логиката включва образите като резултат на външен продукт на мисленето осъществено в чувствено възприемане, но изразено не в думи, съждения и умозаключения, а в чувствено противостоящи на индивидуалното съзнание неща постъпки, събития и т.н. Познавателните способности се разглеждат като вид мислене, което още не е достигнало адекватна форма на изразяване, още не е узряло до нея. По този начин логиката изцяло и без остатък се слива с теорията на познанието.



                                     

4.4. История Теорията на познанието през 20 век

През 20 век с разпространението на области на знание, различни от точните науки, се зараждат множество идеи за това как се установява знанието. Известни мислители от този период са Имре Лакатош, Томас Кун и Карл Попър. Наред с работата си по въпроса какво са фалсифицируемост и псевдонаука, Попър също развива концепцията за отвореното общество като среда, в която хората са отворени, но и критично-конструктивни към алтернативни мирогледи и представи за произхода на знанието.

                                     

4.5. История Теорията на познанието през 21 век

Според Анета Карагеоргиева епистемологията има за цел да изясни произхода на знанието в "надиндивидуален мащаб". Според нея това може да бъде както знание за бита, така и научно знание.

Free and no ads
no need to download or install

Pino - logical board game which is based on tactics and strategy. In general this is a remix of chess, checkers and corners. The game develops imagination, concentration, teaches how to solve tasks, plan their own actions and of course to think logically. It does not matter how much pieces you have, the main thing is how they are placement!

online intellectual game →